Лабиринт от тайни

С много усилия Крис и Кати успяват да създадат уютен дом за своите деца — четиринайсетгодишния Джори и деветгодишния Барт. Ала много скоро в съседната къща се появява възрастна дама, облечена в черно, която успява да се сприятели с Барт и убеждава децата да я наричат „бабо“. От този момент нататък Барт постепенно се променя под влиянието на недомлъвките за странни неща, които са се случили с родителите му преди много години. Докато малкото момче живее в уплаха, на прага на безумието, измъчените му родители с трепет очакват развръзката на една ужасяваща истории, в която злото е оставило кървави следи. „Лабиринт от тайни“ е третият от петте романа на В. С. Ендрюс, в които се разказва за възхода и падението на рода Долангенгър.
Не, не бих могла…
Никога не бих сторила това…
— Надявам се, че говориш сериозно! — тросна се татко. — Каквото и да стане, ние, или по-точно ти, няма да заключиш децата си на тавана, за да спасиш себе си или мен.
— Мразя те! Как е възможно да мислиш, че ще го направя!
— Опитвам се да проявя търпение. Опитвам се да ти повярвам. Знам, че още имаш кошмари. Знам, че още се измъчваш от случилото се преди години, когато бяхме толкова млади и неопитни. Време е обаче да пораснеш и да се видиш отстрани. Не си ли научила вече, че подсъзнателното често ни извежда към реалността?
Той пристъпи към нея, за да я прегърне, да я успокои и приюти. Тя отчаяно се притисна до тялото му, приемайки с благодарност нежните целувки. (Каква ли е причината за това отчаяние?)
— Кати, любов моя, забрави страховете, които ти е насадила тази жестока баба. Тя искаше да повярваме в ада и вечните мъки. Няма друг ад, освен този, който сами създаваме за себе си. Няма друг рай, освен този, който изграждаме между нас. Не разрушавай вярата ми с „несъзнателните“ си постъпки, мила моя. Без теб няма живот за мен.
— Тогава недей да ходиш при майка си това лято.
Баща ми вдигна глава и зарея поглед в празното пространство. На лицето му се изписа печал.
Какво ставаше? Нима и той се подаде на страха?